Студена
Споменът за тебе не изгаря,
времето минава, не забравям
лекува ли не зная, но се съмнявам
в мислите ми ти си, съжалявам
(х2)
Много, много студена, няма да стена
камък съм аз за тебе вече
Много, много студена, ти ме ограби
демон съм, стой далече
(х2)
Плаче, плаче моето сърце
плаче със глас като измамено дете
плаче с глас и моята душа,
че любовта ми вярна не разбра
(х2)
Дори парче по парче да събера аз
душата си във нощта
едва ли някога пак
ще бъде тя за теб цяла
(х2)
Изпи си кафето без повече думи,
твойта цигара като гори
ще тръгна сама по пътеката лунна
да търся в живота си нови зори
Няма да забравя никога
сладко как боли от любовта
(х2)
И хиляди слънца да засветят на този свят (този свят)
твоята усмивка ще ги затъмни
и всички диаманти и цветя ще заблестят (ще заблестят)
няма да блестят като твоите две очи
