Молба (Molba)
Без дом
с душа без съдба
аз плача за любовта
с която теб дарих
с мисълта да си щастлива.
Този край аз не съм го желал,
горда си,
отхвърли моите мечти.
Иди си, иди си.
Твойте рани с любов ще ги стопя.
В твойте длани душата аз ще си даря.
Без дом
с душа без съдба
аз плача за любовта
с която теб дарих
с мисълта да си щастлива.
Назад няма път за мен,
ах, как боли,
докосни ти мъжките сълзи.
Иди си, иди си.
